Спомняте ли си онази специфична миризма пред кварталната фурна сутрин? А спомняте ли си как, изпратени от родителите си да купим хляб, често се прибирахме с изядено „окрайче“? В онези години хлябът не беше просто допълнение към яденето – той беше основна част от него, имаше плътност, аромат и душа.
В днешния забързан свят, рафтовете на супермаркетите са препълнени с десетки видове тестени изделия. Много от тях обаче, макар и красиво опаковани, приличат повече на дунапрен – прекалено пухкави, неестествено бели и с трайност, която буди подозрение. Именно тук се намесва серията „Ретро“ на Симид. Със заявката за „Вкус от едно време“, компанията се опитва да възроди традицията в масовото производство. Но дали това е просто маркетингов трик, или наистина успяват да ни върнат към вкуса на детството? В това ревю ще разгледаме трите основни вида от серията – Бял, Пълнозърнест и Добруджа.
Философията зад „Ретро“: Защо технологията има значение?
Преди да счупим коричката, трябва да разберем какво стои зад етикета. Името „Ретро“ не е избрано случайно. То не визира опаковката, а технологията. От Симид са заложили на концепцията „Чист етикет“ (Clean Label). Това означава пълна липса на консерванти, овкусители, Е-номера и хидрогенирани мазнини.
Голямата тайна обаче е в живата закваска. За разлика от бързата индустриална мая, която кара тестото да бухне за минути, живата закваска изисква време. В случая на Симид, процесът включва бавно втасване и ферментация, която продължава 24 часа. Именно това търпение е „съставката“, която липсва в модерния индустриален хляб. Дългият процес на ферментация не само обогатява вкуса, придавайки му онази леко кисела, автентична нотка, но и разгражда глутена и въглехидратите, правейки хляба много по-лесен за усвояване от организма.
Ревю на вкусовете
Нека разгледаме поотделно трите флагмана на серията, за да видим как теорията се пренася върху небцето.
1. Ретро Бял хляб: Класиката
Белият хляб е най-големият тест за всеки пекар. При „Ретро Бял“ първото нещо, което прави впечатление, е структурата. Когато вземете филийката, тя не се огъва безжизнено. Средината е еластична, но плътна – има „тяло“.
- Аромат: При отваряне на опаковката се усеща мирис на брашно и печено, а не на спирт или химикали, което е чест проблем при пакетираните хлябове.
- Вкус: Вкусът е балансиран, с лека, едва доловима сладост от пшеницата и характерния послевкус на истинската закваска. Той е идеален за класическата филия с лютеница и сирене – не попива веднага намазката като гъба, а я държи стабилно.
- Присъда: Това е хлябът, който най-много се доближава до онзи „Заводски“ хляб от 90-те, но в по-рафиниран и чист вариант.
2. Ретро Добруджа: Вкусът на земята
Хляб „Добруджа“ е институция в българската трапеза. Той традиционно е смес от пшенично брашно и типово брашно, което му придава по-тъмен цвят и по-богат минерален състав.
Вариантът на Симид е с отлична текстура. Тук плътността е още по-осезаема. Ако белият хляб е за сандвичи, то „Ретро Добруджа“ е хляб за топене в соса на готвено ястие. Коричката е малко по-изразена, а вкусът е по-дълбок и „зърнен“. Това е хлябът, който засища по-бързо и носи усещане за селска кухня и уют. Липсата на оцветители (които често се слагат в тъмните хлябове за вид) си личи по естествения, леко сивкаво-кафяв нюанс на средината.
3. Ретро Пълнозърнест: Здравословното завръщане
Често пълнозърнестите хлябове на пазара имат вкус на картон или стърготини. При „Ретро Пълнозърнест“ магията на живата закваска работи най-силно. Киселинността на закваската „отваря“ вкуса на триците и прави хляба сочен, вместо сух.
Това е модерният прочит на носталгията – съчетава стария метод на приготвяне с новите изисквания за високо съдържание на фибри. Вкусът е леко орехов, наситен и се комбинира чудесно както със солени (кашкавал, шунка), така и със сладки (мед и масло) добавки.
Тестът на времето: Защо краткият срок е добра новина?
Едно от нещата, които може да изненадат потребителя, свикнал с модерните опаковани хлябове, е срокът на годност. Хлябовете от серията „Ретро“ имат трайност от 3 до 5 дни. Някой би казал – „Защо толкова малко?“.
Отговорът е в липсата на консерванти. Истинският хляб старее. Това е естествен процес. Ако оставите филия „Ретро“ на въздух, тя ще изсъхне и ще стане на сухар (идеална за домашна галета или попара), а няма да мухляса отвътре, докато е мека отвън, както се случва с „химията“. Този „недостатък“ всъщност е най-голямото доказателство за качеството на продукта и спазването на обещанието за чист етикет.
Серията „Ретро“ на Симид успява да постигне труден баланс. От една страна, това е пакетиран, нарязан хляб, който отговаря на удобството, което търсим в 21-ви век. От друга страна, технологията на бавно втасване и жива закваска му придава душа, която липсваше на пазара дълго време.
Връщат ли ни напълно в детството? Може би не на 100%, защото обстановката около нас се е променила, а и нашите вкусови рецептори са еволюирали. Но това е най-близкото преживяване до „истинския хляб“, което можем да намерим в удобна опаковка в супермаркета.
„Ретро“ серията е напомняне, че хубавите неща изискват време. Че хлябът не трябва да е просто пълнеж, а храна. И че понякога, за да продължим напред към по-здравословен живот, трябва да погледнем назад към рецептите на майсторите пекари. Ако търсите хляб, който да мирише на зърно и да има плътен вкус, „Ретро“ определено заслужава място на вашата маса.
